Жанрът на живота ни и добри сценаристи ли сме?

И така, започваме с едно упражнение:


Пиесата на животаПредставете си, че сте в театър и след малко ще бъде представена пиесата на вашия живот.

Какво е заглавието на вашата история?
Какъв е жанрът на пиесата? Трагична, комична, страшна? Интересна ли е или е отегчителна?
Огледайте се около вас – има ли интерес към пиесата, пълен ли е салонът? Какво е накарало тези хора да дойдат? Или пък сте само вие и още няколко човека?
Каква музика звучи?

Пиесата е разделена на няколко части – вашата бебешка възраст, детство, юношество, зряла възраст, старост и край на живота. Коя е най-интересната част от историята? Как бихте озаглавили всяка от тези сцени? Кои са хората, които присъстват на сцената във всеки епизод? Кои са положителните и кои са отрицателните герои?

А сега сме на финалната сцена. Как завършва пиесата? Кои са другите участници освен вас? Има ли много хора? Или пък сте сам/а? За какво сте благодарни в този момент? Има ли нещо, за което съжалявате?

И така, удовлетворени ли сте от историята? Бихте ли я пренаписали ако можехте?


Посвещавам първата статия в този сайт на това, на което е посветен и той самият – Сценарият на живота. Повечето хора дори не си дават сметка, че живеят живот по сценарий, а още по-малко са наясно, че те самите са сценаристите.

Понякога този сценарий е красив и животът е лесен и успешен. Често обаче се случва така, че поне в определени аспекти от живота си не разгръщаме целия си потенциал и се случва да си кажем – „в тази сфера не ми върви”, „пари при пари отиват” или „това не ми се отдава”. Приемаме такива фрази за наш закон и оформяме живота си спрямо тях.

Как се създава сценарият?

Можете ли да влезете в кожата на едно новородено бебе? Когато едно дете идва на този свят, то е малко и безпомощно, изцяло зависимо от тези, които се грижат за него. То има своите нужди, стремежи и пориви. Когато едно бебе е гладно, това е целият му свят и дали храната ще дойде навреме е въпрос на оцеляване. След уютната топлина на утробата, светът е студен, понякога неудобен и пълен с неизвестни.

babyМиризмата на мама дава спокойствие, но защо тя не винаги е тук?
Каква е тази ужасяваща болка в корема, умирам ли?
Скучно ми е, искам забавления, а няма никой наоколо.
Какъв е този шум, някакво чудовище ли идва? Има ли кой да ме спаси?

И така, нуждите и поривите на детето срещат реалността – семейството и средата, в която расте стават основа за възприятието за живота. Идва ли мама навреме? Дълго ли стоя гладен? Има ли кой да ме успокои? Тези въпроси се превръщат в генерални заключения и вярвания – за себе си, за живота, за другите.

Сценарийни решенияТук тези изречения звучат ясни и подредени, но искам да ви обърна внимание на това, че бебето все още не умее да борави с речта. Тези вярвания са несъзнавани и се вплитат във всяка негова клетка, те създават един своеобразен филтър, нещо като очила, през които то гледа на живота, за да може да си го обясни и да го направи малко по-предвидим и сигурен. Все по-лесно бебето, а после и детето и възрастния човек, открива потвърждение на тези вярвания, разпознава и привлича героите, които живеят същия сценарий и така той се засилва и затвърждава.

Ерик Бърн, създателят на Транзакционния анализ, смята че всяко дете до 7 годишна възраст, всъщност вече е взело решение за това какъв ще бъде животът му в най-общи линии. Децата, гледайки и слушайки интеракциите около тях, създават своите представи за това кое е добро и кое е лошо, вземат решение дали животът им ще бъде добър – печеливш сценарий, или труден – губещ сценарий. Докато навърши 12 г., детето вече е ошлайфало първоначалната история, като може би е добавило някои детайли оттук и оттам. През юношеството, то е ревизирало историята, обогатило я е с някои детайли, добавило е още герои. И сега, когато човекът е станал възрастен, началото на тази история е вече извън досега на съзнателната памет. Човекът действа несъзнавано според сценария, който е написал сам и под въздействието на родителите и обкръжението.

Ако човекът е имал късмета да получи достатъчно любов и подкрепа в ранните си години, вероятно той живее щастливо, очаква с нетърпение и любопитство всеки нов ден, за да се развива и да върви напред. Понякога обаче, родителите също са имали неприятни моменти, периодът на посрещането и отглеждането на детето е бил изпълнен с трудности, а може би самите те имат губещ сценарий. Може би обективни причини са оказали негативно влияние върху това, с което детето живее – войни, природни бедствия, бедност и лишения, загуба на значим човек или тежка болест. Тогава, може би утрото не е така чакано от човека, може би началото на деня е свързано със страх и несигурност от това, което го очаква, може би той изпитва неудовлетворение от нещата, които му се случват и живота като цяло.

Една от целите в Транзакционния анализ е да живеем живота си автентично. Това означава да взимаме решенията си на база това, което се случва тук и сега, вместо под въздействието на негативен минал опит, да реализираме потенциала, който притежаваме и да не спираме да се развиваме, за да изпитваме удоволствие от взаимодействието си с другите и това, което постигаме, да сме уверени в собствената си ценност.

Една от първите стъпки, за да постигнем тази цел, е да погледнем в сценария на живота си и да проверим дали има нужда да пренапишем някои аспекти от него.

Направихте ли упражнението в началото на статията? Ако искате да извлечете максимална полза от него, препоръчвам ви да отделите време и да го направите писмено. Свържете се с емоциите, които се появяват при всяка от сцените. Надявам се, че докато го правехте, сте се срещнали с много радостни моменти от живота ви до сега. Дано сте се видяли щастливи и удовлетворени и в последния си час. Ако срещате затруднения или имате въпроси, оставете ги в коментарите по-долу или се свържете с мен.
А ако не сте доволни от сценария, никога не забравяйте, че вие сте сценаристите и всички бъдещи сцени могат да бъдат пренаписани. Аз съм насреща, за да ви подкрепя, ако искате да се заемете с това.


*снимка: Serge Bertasius Photography, FreeDigitalPhotos.net