Емоциите – начин на употреба

Често в нашето общество се случва част от емоциите да не се приемат добре и дори да се отхвърлят. Със сигурност сте чували изразите: „Я се усмихни”, „Не се ядосвай”, „Не тъгувай”, „Няма от какво да се страхуваш”. Така развиваме вярването, че гневът, тъгата и страхът са лоши, а радостта е добра. От известно време се разпространява и една вълна, която аз бих нарекла „Мисли позитивно”. За съжаление, много хора разбират неправилно това послание и загърбват сигналите, които емоциите им изпращат, продължават да живеят така сякаш те не съществуват и дори развиват токсично чувство за вина, ако им е трудно да се справят с тази нелека задача. Рискът обаче е, че емоции които дълго време игнорираме, се натрупват до момент, в който намират начин истински да привлекат вниманието ни и то вече по не особено добър начин, като например неочаквани и неконтролируеми гневни изблици, взимане на спонтанни, необмислени решения, раздели, напускане на работа, развиване на депресия или отключване на друга психична болест.

Видове емоции

Има различни теории и класификации на видовете емоции, но тук няма да се спирам на тях. Колкото по-голяма е нашата емоционална интелигентност, толкова повече вариации успяваме да разграничим. Според класическата теория на Пол Екман, основните емоции са 6 – радост, гняв, отвращение, страх, изненада и тъга, но някои по-нови изследвания причисляват изненадата към страха, а отвращението към гнева. Така, за базови емоции се приемат: Радост, Гняв, Страх и Тъга. Предполага се, че те са биологично обусловени и ни помагат да оцеляваме, а богатите вариации на останалите емоции са се развили по-късно и са по-скоро социално обусловени, отколкото да са въпрос на оцеляване.

Защо са полезни емоциите

Всъщност емоциите са първата крачка, която ни помага да се справим с проблемите си, тяхната функция е да ни дадат сигнал, че нещо не е наред, че имаме нужда, която не е задоволена и трябва да направим промяна.

Гняв

Когато изпитваме гняв, това означава, че нашите граници са нарушени, някой злоупотребява с личността ни, чувстваме се недостатъчно уважени и зачетени. Потискането му и недоброто му управление могат да доведат до неприятни последици – той да стане твърде силен, да излезе от контрол, да се насочи в неправилна посока, да доведе до прояви на агресия и насилие, да ни доведе до грешни решения, да съсипе кариерата и взаимоотношенията ни и да се отрази неблагоприятно върху здравето ни. Здравословният начин, по който можем да използваме този сигнал, е да проявим асертивност – това е умението да се противопоставим, да заявим възгледите си по директен и ясен начин, без да проявяваме неуважение и незачитане на другите, да покажем ясно до къде са нашите граници, без да навлизаме в чуждите. Гневът е емоцията, която носи огромна енергия, той може да ни мотивира да се активизираме, да възстановим несправедливостта и да постигнем позитивни промени в живота си.

Страх

Страхът е емоция, която ни предупреждава за опасност и е критичен за оцеляването ни. Той ни помага да избягваме рисковете и да търсим сигурност. Страхът може да се прояви като реакция на ситуация, която се случва в настоящето или на очаквана бъдеща заплаха за здравето, живота, статуса, властта, сигурността. Страхът ни казва, че можем да изберем дали да се срещнем с опасността или да я избегнем, или това е т.нар. „реакция борба или бягство”, като твърде екстремно преживяване на страх може да предизвика дори застиване или парализа.
Поносимостта към страха е различна при различните хора – някои са жадни за адреналин и са луди по екстремните спортове или филми на ужасите, докато за други това усещане е толкова непоносимо, че са готови на всяка цена да избегнат ситуациите предизвикващи тази емоция.

Тъга

Тъгата ни позволява да разпознаем значима загуба или раздяла и ни кара да търсим смисъл в житейските събития. Тя е емоционална болка, свързана с усещане за отчаяние, безпомощност, скръб. Тъгата може да бъде изразена чрез плач, но може и да се преживява тихо и летаргично, да е свързана с оттегляне от социалния живот. Загубата на близък човек, макар и естествена част от живота, е едно от най-трудните предизвикателства и справянето с него изисква време. Важно е да си дадем това време на траур, за да можем да свикнем с новата ситуация и да продължим напред, но също така е важно да сме внимателни и да потърсим помощ, ако тъгата започне да се превръща в депресия.

Радост

Радостта ни помага да разпознаем позитивните резултати от събитията или постиженията, тя ни казва, че вървим в правилната посока и ни дава енергия да продължим. Да изпитваме радост означава, че се чувстваме свързани със средата, с хората в живота си, с природата, с изкуството. Радостта предполага приемане на живота такъв, какъвто е в настоящето, където препятствията са възприемани като възможности за развитие и растеж.

Да разпознаем емоциите

За да се възползваме от сигналите, които емоциите ни изпращат, първото условие е да ги разпознаваме вместо да действаме автоматично и да не си даваме сметка за тях. Има хора, за които е изключително трудно да изпитат дадени емоции и по този начин са лишени от възможността да се погрижат за себе си и за своите нужди. На какво се дължи това?

Отново ще се върна към ранна детска възраст. Едно дете е разстроено, плаче и иска любов и внимание – тези така базови нужди, чието задоволяване ни казва: „Ти си важен и си добре дошъл на този свят”. Майката обаче е заета, фокусирана върху това да осигури храна, къщата да е чиста и подредена. Вместо да отиде и да прегърне детето си, да си поиграе с него, тя му дава храна, затрупва го с играчки или го слага пред телевизора. Така, за детето това се превръща в автоматичен механизъм за посрещане на емоциите. Сега разпознавате ли порасналите деца, които при срещата си с проблем отварят хладилника, тичат до МОЛ-а за шопинг терапия или посягат към алкохола и наркотиците?
Понякога родителите наистина са заети и отглеждат децата си в недоимък и трудни времена, но може би те просто не разпознават истинските нужди на детето си. А това няма как да стане, ако преди това не са се научили да разпознават своите собствени.

Ако смятате, че не се възползвате от всички сигнали, които емоциите ви изпращат, обърнете им внимание, изследвайте ги, научете се да ги разграничавате, бъдете осъзнати за трите канала, по които емоциите могат да ни повикат, а те са:

  • физиологични сигнали – изпотяване, промяна в дишането, пулса, кръвното налягане
  • наблюдаеми действия – промяна в стойката, мимиките и жестовете, тона на гласа, темпото на речта
  • преживявания – осъзнатите мисли и чувства

Когато забележите някое от тях, запитайте се – от какво имам нужда сега? Потърсете отговора и се погрижете за себе си, защото игнорирайки сигналите, които емоциите ви изпращат, вие се лишавате от възможността да направите промяна, да преодолеете трудност и да преминете на ново стъпало в развитието и зрелостта си. И не се сърдете на хората, които не одобряват изпитването на емоции, това е свързано с тяхната собствена невъзможност да ги преживеят и понесат.

И преди да стоварите цялата отговорност върху родителите, обръщам ви внимание на това, че в психологията рядко можем да кажем твърдо, че дадено събитие, поведение и начин на възпитание, със сигурност водят до предвидими проблеми и резултати. Има редица фактори, които оказват влияние през целия живот:

  • тежестта на преживени травми в миналото
  • взаимоотношенията, които имаме с хората и нашата интерпретация за техните намерения
  • интепретацията ни за събитията, които ни се случват
  • житейският ни опит и начинът, по който гледаме на света, включително нашият сценарий на живота
  • обстоятелствата, при които сме били отгледани
  • количеството стрес, което преживяваме в момента
  • генетични фактори
  • цялостното ни психологическо състояние

Всеки човек е индивидуалност, има уникална история, различни събития, радости и премеждия, които е преживял. Психотерапията или психологическото консултиране изследват тази индивидуалност и търсят конкретните блокажи и методи за въздействие. Ако не се справяте сами, потърсете помощ, научете се да зачитате сигналите, които вашите нужди ви изпращат, освободете пространство за радостта.


*снимки: FreeDigitalPhotos.net

Advertisements

2 thoughts on “Емоциите – начин на употреба

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s