Филмът „Отвътре навън“ (Inside out) – пътешествие през психиката за малки и големи

Много се зарадвах, че някой се е сетил да направи филма „Отвътре навън“ (Inside out) и то доста сполучливо според мен. Мисля си, че ако имахме по-добро разбиране за емоционалните процеси в себе си и другите, можехме да си спестим доста носещи болка психологически игри и щяхме много по-лесно да успяваме да се свързваме с хората с любов и топлота.

Филмът е анимация и изглежда създаден за деца, но смятам, че може да е изключително полезен и за много възрастни. Действието се развива в съзнанието на малко момиченце на име Райли, а участващите герои са нейните емоции.  И преди съм писала за това колко важно е да позволяваме на емоциите ни да вършат работата си, а именно да ни помагат да се радваме на живота, да общуваме качествено и да вземем мерки, когато нещо не е наред.

Още в началото на филма виждаме как Радостта преобладава, когато родителите се усмихват на малкото „вързопче радост”. Постепенно всички емоции започват да изпълняват своите роли – Тъгата сигнализира, когато има раздяла с нещо любимо, Страхът започва да дава сигнали, когато се задава опасност, Отвращението внимава детето да не бъде отровено, а Гневът алармира за незадоволените нужди.

Интересна е метафората, която представя личността на Райли – няколко острова, създадени от опита и спомените – островът на Семейството, на Приятелите, на Забавлението, на Честността и на Хокея (любимото хоби на момичето). Така ден след ден, с натрупването на спомените, островите цъфтят и се пълнят с живот.  Райли расте като пълноценен човек в сигурна среда, радва се на обичащо семейство, добри приятели, наслаждава се на игрите.

Всичко изглежда наред до момента, в който настъпва първата сериозна криза – семейството на Райли се премества да живее на друго място, когато тя е на 11 г. Промяната поставя на изпитание всичко, което се случва на островите – нещата с приятелите в новото училище не тръгват гладко, родителите са изнервени, хокеят вече не носи радост. Тъгата е объркана и въпреки старанието на останалите емоции, започва да оцветява спомените. Настъпва паника, в която Тъгата и Радостта са запратени далеч от „командния пулт” и тогава емоционалният живот трябва да поведат Страха, Отвращението и Гнева.

Следва пътешествието, което преминават Радостта и Тъгата през психичния живот на момичето в опит да се върнат към „командния пулт”. В това приключение те срещат забравения въображаем приятел, преминават лабиринтите на дългосрочната памет, оцветяват сънищата и дори посещават несъзнаваното, в което са запратени всички страховити преживявания и откъдето измъкване няма.

Но все пак Радостта и Тъгата намират пътя обратно и то тъкмо навреме, за да предпазят Райли от бягството от вкъщи, което е на път да унищожи и последният функциониращ остров в същността на детето – островът на Семейството. И тогава се случва това, което обикновено не очакваме – нещата се оправят точно когато Тъгата поема контрола. Тя позволява да се обърне внимание на загубата и да се потърси подкрепа.

Мислех си, колко пъти и ние правим точно така – живеем с нагласата, че някои емоции са допустими, а други не. Смятаме, че трябва да бъдем щастливи постоянно и дори, когато животът ни изправя пред изпитания, не даваме израз на другите емоции. Когато тъгата или гневът ни посетят, ние ги затваряме дълбоко в себе си и слагаме усмихнатата маска, за да не може никой да разбере какво ни е. Когато някой наш близък е тъжен, ние трудно понасяме това и често раздаваме съвети: „Горе главата!“ и „Не мисли за това“. Не си даваме сметка, че така, освен че спираме възможността да се справим с препятствията, ограничаваме възможностите да получим и да дадем подкрепа и да се свържем емоционално с другите хора.

И ето тук идва мястото на психотерапията. Тя ни помага да видим кои емоции стоят на „командния пулт“, да потърсим тези, които са запратени някъде дълбоко и да ги овластим отново, така че да могат да вършат работата си както трябва – да ни предпазват, да ни носят радост и да ни помагат да се развиваме като градим различни аспекти от личността си.

А вие гледахте ли филма? Успяхте ли да го свържете със себе си и своя живот? Кои емоции стоят на командния пулт във вашето съзнание? Кои острови са част от вашата личност? Кои сте разрушили и кои все още не сте изградили? Кой режисира вашите сънища?

Филмът все още е по кината, но забелязах, че може да се гледа и тук и то със субтитри на български. Приятно пътешествие в света на емоциите!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s