Филмът „Отвътре навън“ (Inside out) – пътешествие през психиката за малки и големи

Много се зарадвах, че някой се е сетил да направи филма „Отвътре навън“ (Inside out) и то доста сполучливо според мен. Мисля си, че ако имахме по-добро разбиране за емоционалните процеси в себе си и другите, можехме да си спестим доста носещи болка психологически игри и щяхме много по-лесно да успяваме да се свързваме с хората с любов и топлота.

Филмът е анимация и изглежда създаден за деца, но смятам, че може да е изключително полезен и за много възрастни. Действието се развива в съзнанието на малко момиченце на име Райли, а участващите герои са нейните емоции.  И преди съм писала за това колко важно е да позволяваме на емоциите ни да вършат работата си, а именно да ни помагат да се радваме на живота, да общуваме качествено и да вземем мерки, когато нещо не е наред.

Още в началото на филма виждаме как Радостта преобладава, когато родителите се усмихват на малкото „вързопче радост”. Постепенно всички емоции започват да изпълняват своите роли – Тъгата сигнализира, когато има раздяла с нещо любимо, Страхът започва да дава сигнали, когато се задава опасност, Отвращението внимава детето да не бъде отровено, а Гневът алармира за незадоволените нужди.

Интересна е метафората, която представя личността на Райли – няколко острова, създадени от опита и спомените – островът на Семейството, на Приятелите, на Забавлението, на Честността и на Хокея (любимото хоби на момичето). Така ден след ден, с натрупването на спомените, островите цъфтят и се пълнят с живот.  Райли расте като пълноценен човек в сигурна среда, радва се на обичащо семейство, добри приятели, наслаждава се на игрите.

Всичко изглежда наред до момента, в който настъпва първата сериозна криза – семейството на Райли се премества да живее на друго място, когато тя е на 11 г. Промяната поставя на изпитание всичко, което се случва на островите – нещата с приятелите в новото училище не тръгват гладко, родителите са изнервени, хокеят вече не носи радост. Тъгата е объркана и въпреки старанието на останалите емоции, започва да оцветява спомените. Настъпва паника, в която Тъгата и Радостта са запратени далеч от „командния пулт” и тогава емоционалният живот трябва да поведат Страха, Отвращението и Гнева.

Следва пътешествието, което преминават Радостта и Тъгата през психичния живот на момичето в опит да се върнат към „командния пулт”. В това приключение те срещат забравения въображаем приятел, преминават лабиринтите на дългосрочната памет, оцветяват сънищата и дори посещават несъзнаваното, в което са запратени всички страховити преживявания и откъдето измъкване няма.

Но все пак Радостта и Тъгата намират пътя обратно и то тъкмо навреме, за да предпазят Райли от бягството от вкъщи, което е на път да унищожи и последният функциониращ остров в същността на детето – островът на Семейството. И тогава се случва това, което обикновено не очакваме – нещата се оправят точно когато Тъгата поема контрола. Тя позволява да се обърне внимание на загубата и да се потърси подкрепа.

Мислех си, колко пъти и ние правим точно така – живеем с нагласата, че някои емоции са допустими, а други не. Смятаме, че трябва да бъдем щастливи постоянно и дори, когато животът ни изправя пред изпитания, не даваме израз на другите емоции. Когато тъгата или гневът ни посетят, ние ги затваряме дълбоко в себе си и слагаме усмихнатата маска, за да не може никой да разбере какво ни е. Когато някой наш близък е тъжен, ние трудно понасяме това и често раздаваме съвети: „Горе главата!“ и „Не мисли за това“. Не си даваме сметка, че така, освен че спираме възможността да се справим с препятствията, ограничаваме възможностите да получим и да дадем подкрепа и да се свържем емоционално с другите хора.

И ето тук идва мястото на психотерапията. Тя ни помага да видим кои емоции стоят на „командния пулт“, да потърсим тези, които са запратени някъде дълбоко и да ги овластим отново, така че да могат да вършат работата си както трябва – да ни предпазват, да ни носят радост и да ни помагат да се развиваме като градим различни аспекти от личността си.

А вие гледахте ли филма? Успяхте ли да го свържете със себе си и своя живот? Кои емоции стоят на командния пулт във вашето съзнание? Кои острови са част от вашата личност? Кои сте разрушили и кои все още не сте изградили? Кой режисира вашите сънища?

Филмът все още е по кината, но забелязах, че може да се гледа и тук и то със субтитри на български. Приятно пътешествие в света на емоциите!

Упражнение по щастие: Как да накарате хората да ви обичат

Хората имат дълбока нужда от приятелство, нужда да се чувстват свързани с другите. Добрите, позитивни взаимоотношения са един от най-мощните предиктори на добро психическо здраве и усещането за щастие.

Когато се опитваме да определим какво е добър приятел, обикновено казваме, че това са хората, които ни помагат, когато ни е трудно, тези, на които можем да се доверим и да разчитаме в тежки времена. Понякога не си даваме сметка, че всъщност имаме също толкова голяма нужда да споделяме успехите и положителните моменти в живота си, колкото и да търсим съчувствие за проблемите си.

ID-100259670Според изследванията, споделянето на добрите новини, допринася за усещането за щастие много повече от въздействието на събитието само по себе си. Когато хората разказват за успеха си, те се чувстват освободени и изпитват удоволствие, така успехът или доброто събитие получава много по-голяма стойност и носи още по-голямо удовлетворение.

Класифицирани са 4 възможни начина, по които хората реагират, когато някой им съобщи за свой успех или добра новина:

Пасивно деструктивна реакция
При този начин на реакция, обикновено липсва комуникация, а отношението е негативно. Човекът може да ID-100182611игнорира или да се направи, че не чува добрата новина, да продължи заниманието си, да не се обърне и да погледне събеседника си в очите, да напусне стаята, да промърмори под носа си. Може да отговори с някаква новина за него самия: „Няма да повярваш какво стана – спечелих безплатна тениска.”

Активно деструктивна реакция
При тази реакция комуникация има, тя е активна, но негативна. Човекът може да посочи негативните страни на събитието, да прояви сарказъм, да свъси вежди, да обвини, да обезцени успеха: „Сигурен ли си, че можеш да се справиш с това? Ще имаш ли време? Как можеш да си го позволиш?”

Пасивно конструктивна реакция
Тук има позитивно отношение, но то е слабо изразено, не се отделя достатъчно внимание на емоциите, не се комуникира. Човекът ще отрази добрата новина, но по половинчат, подценяващ начин. Например, може да каже: „Това е чудесно, скъпа.”, докато продължава да гледа в телефона си.

Активно конструктивна реакция
При този вид реакция има комуникация и тя е положителна, изразява подкрепа и утвърждава човека и неговото постижение. Тук човекът, който получава добрата новина, ще прекъсне заниманието си и ще обърне цялото си внимание към събеседника си, ще изрази удоволствие и ще зададе още въпроси: „Това е чудесно! Поздравления! Кога разбра? Те ли ти се обадиха? Какво следва сега?”

 

Ето и няколко примера:

Ники е приет в обучителен курс. Той е много развълнуван от възможността и казва на приятелката си за това.

table1

Ева току що е получила повишение. Прибира се вкъщи и съобщава на съпруга си.

table2

Ралица се записва на курс по танци. Съобщава на майка си по телефона.

table3

Усетихте ли разликата?

Разбира се, докато първите три начина на реакция са убийци на радостта, активно конструктивният начин е най-препоръчителният, той позволява на събеседника ви да се наслади на радостта и ви дава възможност да се свържете емоционално по положителен начин. Ако успявате да реагирате така, когато близък човек ви сподели успеха си, бъдете сигурни, че ще бъдете предпочитани партньори и приятели, ще бъдете заобиколени от хора, за които ще сте източник на вдъхновение, а мнението ви ще бъде търсено и уважавано.

ID-100149524Не забравяйте, че всяка интеракция е шанс да изградите дълбока емоционална връзка и да допринесете за усещането за щастие – вашето и на важните за вас хора. Въведете активно конструктивният начин на реакция в живота си:

1. Отделете време, за да слушате, когато хубави неща се случват на вашите приятели, партньори, роднини и колеги.
2. Съсредоточете се и насочете цялото си внимание, когато комуникирате.
3. Внимавайте да не прескочите на друга тема твърде бързо. Слушайте достатъчно преди да дадете съвет или да споделите собствена история.
4. Бъдете искрени и автентични, избягвайте ласкателството.
5. Поднесете искрени поздравления и изразете подкрепа.
6. Задавайте въпроси. Дайте на събеседника си шанс да се наслади на преживяването в дълбочина и детайли
7. Попитайте хората за нещата, които знаете, че са важни за тях.

Упражнения за себеизследване
За да извлечете полза от този текст за себе си, предлагам ви да си отговорите на следните въпроси:

1. Какво мислите за активно конструктивният начин на реакция? Как го преживявате? Какво от теорията за активно конструктивният начин на реакция бихте приложили в живота си?
2. Как реагирате, когато важни хора в живота ви, споделят свой успех или положително събитие в живота си?
3. По какъв начин важните за вас хора реагират на успеха ви? Кои техни действия или коментари ви карат да се чувствате оценени?

 


 

снимки: FreeDigitalPhotos.net

 

В кабинета на психолога – митове и реалност

WritingВ някои страни посещението при психолога отдавна не се възприема по-различно от това при зъболекаря, личния лекар или адвоката. В България вече също много хора започват да ползват психологически услуги. Все още обаче виждам, че съществуват неясноти, страхове, предразсъдъци. Психолозите знаят, че клиентите извървяват дълъг път преди да се обадят и да запишат час за първата сесия. Често тогава положението вече е станало нетърпимо или пък клиентите идват насочени от учители, педагогически съветници, съдии, лекари. За да скъся поне малко този път, ще се опитам семпло да отговоря на най-често срещаните въпроси и опасения, които съм чувала.

 

Срамувам се от моите недостатъци (от себе си/от това, че не се справям/да не се изложа) или Страхувам се, че психологът ще ме обвини, че не съм достатъчно добър родител (син/дъщеря/служител/човек)

Ако психологът е добър професионалист, той уважава личността ви такава, каквато е. Психологът знае, че всички качества, които притежавате, са резултат от определени обстоятелства в живота ви.  Той ви приема без осъждане, неговата роля е да осигури обстановка, в която да се чувствате приети и разбрани. Интересен парадокс в психологическата работа е, че в момента, в който се приемете такива, каквито сте, вие всъщност се променяте. В терапията и консултирането няма “добро” и “лошо”. Това, което се случва не е, за да му се дава оценка, то се използва за източник на информация – за да разберете на база на какви мисли и чувства взимате решенията си и какви стратегии на действие ползвате. Ролята на психолога е да бъде до вас, за да изследвате вътрешния си свят, да дефинирате проблема и да търсите пътеки за отстраняването му. Той ви очаква с вашите силни и слаби страни. Заслужавате поздравления за това, че сте събрали смелост и енергия, които искате да вложите в това да се развивате и да ставате все по-добри.

Страхувам се, че психологът ще ме разпитва за миналото. Има моменти, които са тежки за мен и не искам да се връщам към тях.

Вие сте тези, които поставяте границите. Психологът уважава мнението на клиента си и няма да отиде по-далеч от мястото, където той иска да го допусне.

Все пак, имайте предвид, че тези емоции така или иначе са във вас и имат своето влияние върху живота ви. Кабинетът на психолога ви дава възможност, в една защитена среда, да се върнете към тях, да ги преживеете отново, да ги въведете в съзнанието си, за да ги овладеете, така че те да престанат да ви контролират несъзнавано. Освен това психиката има способността да се пази – т.нар. защитни механизми. Те няма да ви позволят да стигнете до нещо, което да не можете да преживеете. Ако несъзнаваното ви изпрати някаква информация, това означава, че сте готови за нея и е време да я преработите.

 

knittingНе знам какъв точно е проблемът ми и не зная какво да кажа на психолога.

Може да се случи така, че на външен план всичко да изглежда добре – имате добро образование, престижна работа, семейството ви е заедно, ходите на ваканции, не сте лишени от нищо, но въпреки всичко това, не се чувствате съвсем добре, изгубили сте способността си да се радвате на живота, липсва ви удовлетворение или не можете да се поберете в кожата си. Ако в този момент споделите чувствата си с някой близък, може да получите потвърждение на опасенията си и да засилите чувството си за вина: “Я се стегни, всичко ти е наред, не знаеш какво искаш.” В такива случаи аз ви насърчавам да последвате сигналите на вашите емоции и да изследвате жаждата си за промяна.

Не искам да оставате с впечатлението, че психологът е супер герой и веднага ще знае точно какво ви е, но това е място, където ще намерите една защитена среда, в която да търсите източника на недоволство и решението за него.

От друга страна, не е задължително да имате значителен психичен проблем, за да се обърнете към психолог. Понякога това наистина е така, но целта на психологичната работа може да бъде да откриете и развиете креативността и силните си страни. Дори професионалните атлети, постигнали невероятни победи, имат треньори, които ги насочват, за да развият още повече потенциала си.

Когато имам проблеми, споделям ги с приятелите и семейството си, за какво ми е да ходя при психолог?

Заблудата, че хора от близкото обкръжение могат да ви помогнат по-добре от психолога също е сравнително често срещана. Защо това не е така? Почти винаги психологическият проблем е свързан със средата и е твърде вероятно обкръжението също да е част от проблема. Когато имате проблем, често то е защото имате нещо като слепи петна, моменти, за които не сте осъзнати и не ги виждате. Хората от вашето семейство имат същите слепи петна, както и приятелите и партньорите ви, защото сте склонни да ги избирате по този критерий.  Обратната връзка, която ще получите от психолога е извън обсега на тези слепи петна. Освен това рамката на психологичната работа изисква клиентът и психологът да нямат други взаимоотношения извън тези в кабинета. Това позволява той да остане неутрален и да няма други интереси от връзката си с вас.

Друг мит е, че психологическата работа се състои единствено от говорене за проблемите и тяхното анализиране. Всъщност ефективната работа включва предприемане на действия и промени, някои от които в началото са трудни, както за клиента, така и за обкръжението му.

SadЩе трябва ли да лежа на кушетка, докато говоря с психолога? Това ме притеснява.

Образът на пациент, който лежи на кушетка и терапевт, който седи зад него е много разпространен и произхожда от психоанализата, чийто създател е Зигмунд Фройд. Този метод има своите предимства, но се ползва само от някои терапевти, които са специално обучени именно в него. Дори и в този случай, на първата или първите няколко срещи обикновено терапевтът и клиентът седят един срещу друг. Ако сте избрали да отидете при специалист, който работи с такъв метод и това ви притеснява, обсъдете го с него.
Най-често консултирането се извършва като психологът и клиентът са седнали един срещу друг. Аз ползвам техники от психодрамата и транзакционния анализ, за това по време на сесия може да ви помоля да използвате играчки, да рисувате, да ви предложа да заемете различна роля. Смисълът на това, от една страна е, да можете по-ясно да видите вътрешните си процеси, от друга страна е шанс в защитена среда да експериментирате с различно поведение, докато намерите това, с което ще се чувствате комфортно и което ще ви води към целите ви.

 

Как така ще приема съвети от някой непознат и от къде той знае кое е най-добро за мен?

Точно така, вие сте тези, които взимате решенията. Психологът е с вас, за да ви подкрепя в изследването на себе си, в намирането и използването на ресурсите ви, за да можете сами да намирате най-добрите решения.

Все пак, твърде е възможно психологът да ви даде и теоретични знания, да ви препоръча литература, която да прочетете. Психологът познава етапите на психическото развитие, необходимостта от поставяне на здравословни граници, теориите за личността. Въпреки че обучението не е основен елемент от психологическата работа, познаването на теорията ще ви направи равностоен участник в терапевтичната работа, ще ви помогне да разпознавате нездравото поведение у себе си и другите, ще ви даде обяснение за това, което се случва с вас, за да можете да разширите своето мислене и да промените ирационалното поведение, което ви вреди.

Какво да правя ако психологът не ми хареса?

По време на първата среща, бъдете готови да се вслушате във вътрешния си глас, защото връзката ви с  психолога е сърцето на терапевтичната работа. Ако има нещо, което ви притеснява и не се чувствате комфортно с този човек, потърсете друг. Вашето доверие в психолога е много важно и ще ви позволи да вземете най-доброто от процеса.

Но има и нещо друго – ако вече сте опитали с няколко човека, помислете си дали има нещо друго, което ви пречи да продължите работата.

 

Надявам се тази информация да е повдигнала завесата, стояща пред кабинета на психолога и да е свалила поне част от напрежението ви. Ако имате още въпроси, задайте ги в коментарите отдолу или ми пишете. Още отговори на въпроси давам в секцията Въпроси на сайта. Ако сте се приближили към решението да действате, препоръчвам ви да прочетете също и За консултирането.

Поздравявам ви, че се интересувате и четете, че активно търсите промяна, поздравявам ви, че въпреки страховете, притесненията и несигурността, се отправяте на пътешествие към себе си.


снимки: FreeDigitalPhotos.net

Емоциите – начин на употреба

Често в нашето общество се случва част от емоциите да не се приемат добре и дори да се отхвърлят. Със сигурност сте чували изразите: „Я се усмихни”, „Не се ядосвай”, „Не тъгувай”, „Няма от какво да се страхуваш”. Така развиваме вярването, че гневът, тъгата и страхът са лоши, а радостта е добра. От известно време се разпространява и една вълна, която аз бих нарекла „Мисли позитивно”. За съжаление, много хора разбират неправилно това послание и загърбват сигналите, които емоциите им изпращат, продължават да живеят така сякаш те не съществуват и дори развиват токсично чувство за вина, ако им е трудно да се справят с тази нелека задача. Рискът обаче е, че емоции които дълго време игнорираме, се натрупват до момент, в който намират начин истински да привлекат вниманието ни и то вече по не особено добър начин, като например неочаквани и неконтролируеми гневни изблици, взимане на спонтанни, необмислени решения, раздели, напускане на работа, развиване на депресия или отключване на друга психична болест.

Видове емоции

Има различни теории и класификации на видовете емоции, но тук няма да се спирам на тях. Колкото по-голяма е нашата емоционална интелигентност, толкова повече вариации успяваме да разграничим. Според класическата теория на Пол Екман, основните емоции са 6 – радост, гняв, отвращение, страх, изненада и тъга, но някои по-нови изследвания причисляват изненадата към страха, а отвращението към гнева. Така, за базови емоции се приемат: Радост, Гняв, Страх и Тъга. Предполага се, че те са биологично обусловени и ни помагат да оцеляваме, а богатите вариации на останалите емоции са се развили по-късно и са по-скоро социално обусловени, отколкото да са въпрос на оцеляване.

Защо са полезни емоциите

Всъщност емоциите са първата крачка, която ни помага да се справим с проблемите си, тяхната функция е да ни дадат сигнал, че нещо не е наред, че имаме нужда, която не е задоволена и трябва да направим промяна.

Гняв

Когато изпитваме гняв, това означава, че нашите граници са нарушени, някой злоупотребява с личността ни, чувстваме се недостатъчно уважени и зачетени. Потискането му и недоброто му управление могат да доведат до неприятни последици – той да стане твърде силен, да излезе от контрол, да се насочи в неправилна посока, да доведе до прояви на агресия и насилие, да ни доведе до грешни решения, да съсипе кариерата и взаимоотношенията ни и да се отрази неблагоприятно върху здравето ни. Здравословният начин, по който можем да използваме този сигнал, е да проявим асертивност – това е умението да се противопоставим, да заявим възгледите си по директен и ясен начин, без да проявяваме неуважение и незачитане на другите, да покажем ясно до къде са нашите граници, без да навлизаме в чуждите. Гневът е емоцията, която носи огромна енергия, той може да ни мотивира да се активизираме, да възстановим несправедливостта и да постигнем позитивни промени в живота си.

Страх

Страхът е емоция, която ни предупреждава за опасност и е критичен за оцеляването ни. Той ни помага да избягваме рисковете и да търсим сигурност. Страхът може да се прояви като реакция на ситуация, която се случва в настоящето или на очаквана бъдеща заплаха за здравето, живота, статуса, властта, сигурността. Страхът ни казва, че можем да изберем дали да се срещнем с опасността или да я избегнем, или това е т.нар. „реакция борба или бягство”, като твърде екстремно преживяване на страх може да предизвика дори застиване или парализа.
Поносимостта към страха е различна при различните хора – някои са жадни за адреналин и са луди по екстремните спортове или филми на ужасите, докато за други това усещане е толкова непоносимо, че са готови на всяка цена да избегнат ситуациите предизвикващи тази емоция.

Тъга

Тъгата ни позволява да разпознаем значима загуба или раздяла и ни кара да търсим смисъл в житейските събития. Тя е емоционална болка, свързана с усещане за отчаяние, безпомощност, скръб. Тъгата може да бъде изразена чрез плач, но може и да се преживява тихо и летаргично, да е свързана с оттегляне от социалния живот. Загубата на близък човек, макар и естествена част от живота, е едно от най-трудните предизвикателства и справянето с него изисква време. Важно е да си дадем това време на траур, за да можем да свикнем с новата ситуация и да продължим напред, но също така е важно да сме внимателни и да потърсим помощ, ако тъгата започне да се превръща в депресия.

Радост

Радостта ни помага да разпознаем позитивните резултати от събитията или постиженията, тя ни казва, че вървим в правилната посока и ни дава енергия да продължим. Да изпитваме радост означава, че се чувстваме свързани със средата, с хората в живота си, с природата, с изкуството. Радостта предполага приемане на живота такъв, какъвто е в настоящето, където препятствията са възприемани като възможности за развитие и растеж.

Да разпознаем емоциите

За да се възползваме от сигналите, които емоциите ни изпращат, първото условие е да ги разпознаваме вместо да действаме автоматично и да не си даваме сметка за тях. Има хора, за които е изключително трудно да изпитат дадени емоции и по този начин са лишени от възможността да се погрижат за себе си и за своите нужди. На какво се дължи това?

Отново ще се върна към ранна детска възраст. Едно дете е разстроено, плаче и иска любов и внимание – тези така базови нужди, чието задоволяване ни казва: „Ти си важен и си добре дошъл на този свят”. Майката обаче е заета, фокусирана върху това да осигури храна, къщата да е чиста и подредена. Вместо да отиде и да прегърне детето си, да си поиграе с него, тя му дава храна, затрупва го с играчки или го слага пред телевизора. Така, за детето това се превръща в автоматичен механизъм за посрещане на емоциите. Сега разпознавате ли порасналите деца, които при срещата си с проблем отварят хладилника, тичат до МОЛ-а за шопинг терапия или посягат към алкохола и наркотиците?
Понякога родителите наистина са заети и отглеждат децата си в недоимък и трудни времена, но може би те просто не разпознават истинските нужди на детето си. А това няма как да стане, ако преди това не са се научили да разпознават своите собствени.

Ако смятате, че не се възползвате от всички сигнали, които емоциите ви изпращат, обърнете им внимание, изследвайте ги, научете се да ги разграничавате, бъдете осъзнати за трите канала, по които емоциите могат да ни повикат, а те са:

  • физиологични сигнали – изпотяване, промяна в дишането, пулса, кръвното налягане
  • наблюдаеми действия – промяна в стойката, мимиките и жестовете, тона на гласа, темпото на речта
  • преживявания – осъзнатите мисли и чувства

Когато забележите някое от тях, запитайте се – от какво имам нужда сега? Потърсете отговора и се погрижете за себе си, защото игнорирайки сигналите, които емоциите ви изпращат, вие се лишавате от възможността да направите промяна, да преодолеете трудност и да преминете на ново стъпало в развитието и зрелостта си. И не се сърдете на хората, които не одобряват изпитването на емоции, това е свързано с тяхната собствена невъзможност да ги преживеят и понесат.

И преди да стоварите цялата отговорност върху родителите, обръщам ви внимание на това, че в психологията рядко можем да кажем твърдо, че дадено събитие, поведение и начин на възпитание, със сигурност водят до предвидими проблеми и резултати. Има редица фактори, които оказват влияние през целия живот:

  • тежестта на преживени травми в миналото
  • взаимоотношенията, които имаме с хората и нашата интерпретация за техните намерения
  • интепретацията ни за събитията, които ни се случват
  • житейският ни опит и начинът, по който гледаме на света, включително нашият сценарий на живота
  • обстоятелствата, при които сме били отгледани
  • количеството стрес, което преживяваме в момента
  • генетични фактори
  • цялостното ни психологическо състояние

Всеки човек е индивидуалност, има уникална история, различни събития, радости и премеждия, които е преживял. Психотерапията или психологическото консултиране изследват тази индивидуалност и търсят конкретните блокажи и методи за въздействие. Ако не се справяте сами, потърсете помощ, научете се да зачитате сигналите, които вашите нужди ви изпращат, освободете пространство за радостта.


*снимки: FreeDigitalPhotos.net

Его състояния и как те влияят на другите

Чудесно е когато имате положителни, продуктивни и приятни взаимоотношения с хората. Всички са доволни, задачите са изпълнени, хората са удовлетворени от работата и живота си. Понякога обаче, междуличностните отношения не вървят така гладко, както би ви се искало, дори когато имате най-добри намерения.

Прочетете няколко ситуации от ежедневието. Може би сте ги наблюдавали. Може би ще се разпознаете в някои от ролите или пък ще се сетите за ваши познати.


Викат ви при шефа и в този момент сърцето ви се свива. Потропвате плахо на вратата. Той е свъсил вежди сърдито, говори с леден глас, хвърля доклада на бюрото. Планираните продажби не са изпълнени.  Вие знаете, че не сте виновни, всъщност той забави концепцията за новия продукт. Ноо… не успявате да кажете нищо. Гърлото ви е пресъхнало, гласът ви е треперещ, не смеете да вдигнете поглед. Излизате и се ядосвате на себе си – бяхте си обещали, че вече няма да мълчите.

***

Събирате се на събрание, всички сядат, един колега закъснява и когато влиза, за него няма свободен стол. Втурвате се да му дадете своя, сипвате му вода и се чудите дали може да направите още нещо, за да се почувства той по-комфортно.

***

Отивате в магазина, чакате на дълга опашка, а когато идва вашият ред и искате да платите с банковата си карта, се оказва, че устройството не работи и не можете за закупите продуктите. Вдигате скандал на продавачката. Как може такова нещо, като не работи, трябвало е да сложат бележка, за да не чакат хората излишно. Продавачката започва също да крещи – вие знаете ли какво й е на главата на нея, има толкова много работа, цял ден има опашка, тя бележки ще пише.


argueИма ли хора в живота ви, с които общуването ви винаги следва един и същи деструктивен модел, колкото и да се стараете? Слувало ли ви се е да ви е невъзможно да кажете „не” на някой? А има ли такъв, който винаги защитавате и оправдавате? Или винаги сте в ролята на слушател без другия да се интересува какво се случва с вас. Тогава си казвате „Никога вече! Следващия път ще е различно.” Но всъщност винаги е същото.

За да можете да разберете по-добре тези взаимодействия, ще ви представя концепцията на Транзакционния анализ за его състоянията. Той обяснява ситуации като тези, зависещи не само от поведението на другия, но и провокирани от вашето собствено състояние на ума, което е в състояние да преминава през три различни его състояния Родител, Възрастен, Дете. Всяко его състояние е свързано с определени емоции, мисли и поведение и провокира различна реакция у събеседника.

Его състояние Родител
Случвало ли ви се е да забележите, че дори и да не искате, казвате неща, които всте чували от вашите родители, вашите баба и дядо или други значими за вас фигури от детството? Или пък да се държите към другите така, както са се държали към вас? Когато сте в състояние, в което мислите, чувствате и се държите по начин, по който вашите родители или други значими фигури от вашето детство са го правели, вие сте в его състояние Родител. Това се нарича интроекция – нещо като да внедрите в себе си качества на друга личност. В това его състояние, езикът на тялото и изражението издават гняв или нетърпение, може да наблюдаваме сочене с пръст, покровителствени жестове, да чуем думи като: „винаги“, „никога“, „веднъж завинаги“, осъждащи, критикуващи думи, прокровителстващ език, позьорство, изрази като: „не спори с мен!“, „как не те е срам?“, „млъкни!“, „нека ти помогна, не се тревожи, аз съм с теб“.

Его-състояние Възрастен.
Тук вие чувствате, мислите и се държите в отговор на това, което се случва тук и сега, без да сте повлияни от негативни влияния от миналото. В това его състояние вие сте спонтанни и внимателни, способни сте на добронамерени и интимни взаимоотношения, виждате хората такива, каквито са, вместо да проектирате върху тях очакванията си, поставяте реалистична, обективна оценка на вашите преживявания. Ако сте в его състояние Възрастен например, вместо да не попитате от страх и да стоите в неведение, ще поискате информацията, която ви е необходима, независимо от авторитета, който стои пред вас. В това его състояние вие не съдите другите и не ги потискате. Постоянно се обогатявате, чрез всекидневния си опит и го използвате. Ключови характеристики на това его състояние са понятията: внимание, заинтересованост, уважение, равенство, асертивност, откритост, настояще, някои от характерните думи, които ще чуете са: „защо“, „какво“, „как“, „кой“, „кога“, „къде“, „колко“, характерни са обосновани изказвания, които започват със: „смятам“, „вярвам“, „мисля“, „според мен“.

Его-състояние  Дете
В това его състояние вие чувствате, мислите и се държите така, както сте го правили в детството си. Тези чувства или емоции се повтарят в ума ви, когато се случат събития, които напомнят на събития от миналото. В това его състояние може да се разсърдите на ваш роднина или приятел и да спрете да му говорите, без да обясните защо или да дадете шанс за реванш. Но също така, когато танцувате, рисувате, творите, това също е проява на вашето его състояние Дете. Може да разпознаете някои от убежденията, които сте запазили от детството си: „Когато непознат се приближи до мен, се изнервям.“,  „Чувствам се безопасно, когато държа ръката на някой.“, „Страхувам се да не се изгоря.“ Някои от белезите, по които можете да разпознаете това его състояние у себе си или у другите са: емоционален тъжен израз, отчаяние, хленчещ глас, ако видите някой да вдигне ръка, за да говори, ако чуете думи и изрази като: „искам“, „не знам“, „не ми пука“, „юпии“, „не мога“.

 

2-4

Тези его състояния лесно могат да бъдат провокирани в ситуации, свързани с власт и йерархия, както беше примерът с шефа. За това на работното място, макар и привидно всички да са възрастни, често можем да усетим потропването с крак на Детето или да видим сочещия пръст на Родителя. Помислете си за ситуации, свързани с държавни институции, свързани с много бюрокрация например – чували ли сте строгия глас на човека зад гишето? А обърнахте ли внимание на плахия глас на клиента от опашката, опитващ се да получат информацията, която му е необходима без да ядоса „Родителя“?

Защо е добре да знаете тази информация?

Всяко его състояние има своите положителни и отрицателни черти и ако успявате да ги разпознавате лесно у себе си, вие ще можете и по-успешно да ги контролирате и съответно да променяте начина, по който общувате с другите. Изследването на вашите его състояния ви позволява да вземете от миналото най-доброто и да го използвате по най-подходящия начин.

Упражнения за себеизследване:
За да извлечете полза от този текст за себе си, предлагам ви да направите следните упражнения:

упражнение 1

Помислете си за моменти в живота си, в които действате, мислите и чувствате по начин, по който сте го правили, когато сте били деца? В какви ситуации се случва? На какви ситуации от миналото ви напомнят те? С какви емоции са свързани? Как реагират другите, когато се държите по този начин? Доволни ли сте от вашето его състояние Дете?

Сега се сетете за моменти, в които се държите, мислите и чувствате по начин, който много прилича на поведението на вашите родители или други родителски фигури. Или пък се държите така, както те са се държали към вас? Какви ситуации провокират това поведение? Как вашето поведение влияе на другите? Удовлетворени ли сте от тези интеракции?  Помага ли ви его състоянието Родител или пък ви пречи?

Най-вероятно има и други ситуации, в които вашето поведение, вашите мисли и чувства, са директен отговор на това, което се случва тук и сега, когато се държите като възрастен, какъвто сте. Кои са необходимите условия, за да сте в това его състояние? Как реагират другите? Какви резултати постигате? Успявате ли да останете в его състояние Възрастен и да го използвате добре?

За всяко его състояние направете списък с характерни думи, тон, жестове, темпо на говорене, мимики, поза на тялото, жестове, дишане, мускулен тонус. Това ще ви помогне по-лесно да диагностицирате его състоянието, в което се намирате. А сега, ако продължителността на деня е 100%, какъв процент от времето си прекарвате във всяко от его състоянията?

Упражнение 2.

Върнете се към примерите дадени в началото на текста. Можете ли да определите в кое его състояние е всеки от героите? Случвали ли са ви се подобни ситуации?

 


Снимка: David Castillo Dominici, FreeDigitalPhotos.net

Жанрът на живота ни и добри сценаристи ли сме?

И така, започваме с едно упражнение:


Пиесата на животаПредставете си, че сте в театър и след малко ще бъде представена пиесата на вашия живот.

Какво е заглавието на вашата история?
Какъв е жанрът на пиесата? Трагична, комична, страшна? Интересна ли е или е отегчителна?
Огледайте се около вас – има ли интерес към пиесата, пълен ли е салонът? Какво е накарало тези хора да дойдат? Или пък сте само вие и още няколко човека?
Каква музика звучи?

Пиесата е разделена на няколко части – вашата бебешка възраст, детство, юношество, зряла възраст, старост и край на живота. Коя е най-интересната част от историята? Как бихте озаглавили всяка от тези сцени? Кои са хората, които присъстват на сцената във всеки епизод? Кои са положителните и кои са отрицателните герои?

А сега сме на финалната сцена. Как завършва пиесата? Кои са другите участници освен вас? Има ли много хора? Или пък сте сам/а? За какво сте благодарни в този момент? Има ли нещо, за което съжалявате?

И така, удовлетворени ли сте от историята? Бихте ли я пренаписали ако можехте?


Посвещавам първата статия в този сайт на това, на което е посветен и той самият – Сценарият на живота. Повечето хора дори не си дават сметка, че живеят живот по сценарий, а още по-малко са наясно, че те самите са сценаристите.

Понякога този сценарий е красив и животът е лесен и успешен. Често обаче се случва така, че поне в определени аспекти от живота си не разгръщаме целия си потенциал и се случва да си кажем – „в тази сфера не ми върви”, „пари при пари отиват” или „това не ми се отдава”. Приемаме такива фрази за наш закон и оформяме живота си спрямо тях.

Как се създава сценарият?

Можете ли да влезете в кожата на едно новородено бебе? Когато едно дете идва на този свят, то е малко и безпомощно, изцяло зависимо от тези, които се грижат за него. То има своите нужди, стремежи и пориви. Когато едно бебе е гладно, това е целият му свят и дали храната ще дойде навреме е въпрос на оцеляване. След уютната топлина на утробата, светът е студен, понякога неудобен и пълен с неизвестни.

babyМиризмата на мама дава спокойствие, но защо тя не винаги е тук?
Каква е тази ужасяваща болка в корема, умирам ли?
Скучно ми е, искам забавления, а няма никой наоколо.
Какъв е този шум, някакво чудовище ли идва? Има ли кой да ме спаси?

И така, нуждите и поривите на детето срещат реалността – семейството и средата, в която расте стават основа за възприятието за живота. Идва ли мама навреме? Дълго ли стоя гладен? Има ли кой да ме успокои? Тези въпроси се превръщат в генерални заключения и вярвания – за себе си, за живота, за другите.

Сценарийни решенияТук тези изречения звучат ясни и подредени, но искам да ви обърна внимание на това, че бебето все още не умее да борави с речта. Тези вярвания са несъзнавани и се вплитат във всяка негова клетка, те създават един своеобразен филтър, нещо като очила, през които то гледа на живота, за да може да си го обясни и да го направи малко по-предвидим и сигурен. Все по-лесно бебето, а после и детето и възрастния човек, открива потвърждение на тези вярвания, разпознава и привлича героите, които живеят същия сценарий и така той се засилва и затвърждава.

Ерик Бърн, създателят на Транзакционния анализ, смята че всяко дете до 7 годишна възраст, всъщност вече е взело решение за това какъв ще бъде животът му в най-общи линии. Децата, гледайки и слушайки интеракциите около тях, създават своите представи за това кое е добро и кое е лошо, вземат решение дали животът им ще бъде добър – печеливш сценарий, или труден – губещ сценарий. Докато навърши 12 г., детето вече е ошлайфало първоначалната история, като може би е добавило някои детайли оттук и оттам. През юношеството, то е ревизирало историята, обогатило я е с някои детайли, добавило е още герои. И сега, когато човекът е станал възрастен, началото на тази история е вече извън досега на съзнателната памет. Човекът действа несъзнавано според сценария, който е написал сам и под въздействието на родителите и обкръжението.

Ако човекът е имал късмета да получи достатъчно любов и подкрепа в ранните си години, вероятно той живее щастливо, очаква с нетърпение и любопитство всеки нов ден, за да се развива и да върви напред. Понякога обаче, родителите също са имали неприятни моменти, периодът на посрещането и отглеждането на детето е бил изпълнен с трудности, а може би самите те имат губещ сценарий. Може би обективни причини са оказали негативно влияние върху това, с което детето живее – войни, природни бедствия, бедност и лишения, загуба на значим човек или тежка болест. Тогава, може би утрото не е така чакано от човека, може би началото на деня е свързано със страх и несигурност от това, което го очаква, може би той изпитва неудовлетворение от нещата, които му се случват и живота като цяло.

Една от целите в Транзакционния анализ е да живеем живота си автентично. Това означава да взимаме решенията си на база това, което се случва тук и сега, вместо под въздействието на негативен минал опит, да реализираме потенциала, който притежаваме и да не спираме да се развиваме, за да изпитваме удоволствие от взаимодействието си с другите и това, което постигаме, да сме уверени в собствената си ценност.

Една от първите стъпки, за да постигнем тази цел, е да погледнем в сценария на живота си и да проверим дали има нужда да пренапишем някои аспекти от него.

Направихте ли упражнението в началото на статията? Ако искате да извлечете максимална полза от него, препоръчвам ви да отделите време и да го направите писмено. Свържете се с емоциите, които се появяват при всяка от сцените. Надявам се, че докато го правехте, сте се срещнали с много радостни моменти от живота ви до сега. Дано сте се видяли щастливи и удовлетворени и в последния си час. Ако срещате затруднения или имате въпроси, оставете ги в коментарите по-долу или се свържете с мен.
А ако не сте доволни от сценария, никога не забравяйте, че вие сте сценаристите и всички бъдещи сцени могат да бъдат пренаписани. Аз съм насреща, за да ви подкрепя, ако искате да се заемете с това.


*снимка: Serge Bertasius Photography, FreeDigitalPhotos.net